Проф. д-р Александър Оскар пред „Капитал Здраве“: Лещи трябва да се предписват само от очен лекар

Проф. д-р Александър Оскар, завеждащ очната клиника на Александровска болница и Катедрата по офталмология на Медицински университет – София, даде обширно интервю за „Капитал Здраве“.

Според проф. Оскар контактните лещи осигуряват по-широко зрително поле и по-добро периферно зрение, тъй като се движат заедно с окото. Те не се замъгляват, не се влияят от дъжд и температурни разлики и са особено удобни при спорт и активен начин на живот. При по-високи диоптри често дават по-естествен и качествен образ. Ограниченията на контактните лещи са свързани с необходимостта от стриктна хигиена, правилна поддръжка и редовни прегледи. Неправилната им употреба може да доведе до сериозни очни усложнения.

По думите на специалиста съществуват меки лещи (дневни, месечни, тримесечни), твърди газопропускливи, торични за астигматизъм, мултифокални при пресбиопия, ортокератологични (нощни) лещи за контрол на миопия, терапевтични лещи, както и цветни и козметични лещи. Изборът се прави след обстоен очен преглед, който включва определяне на диоптъра, измерване на роговичната кривина и оценка на слъзния филм. Вземат се предвид възрастта, начинът на живот и индивидуалните нужди на пациента.

„Най-честите рискове включват сухота в очите, конюнктивити, кератит (възпаление на роговицата), корнеални ерозии и язви, алергични реакции и прорастване на кръвоносни съдове в роговицата. Особено опасно е носенето на лещи по-дълго от препоръчаното, спането с тях без разрешение, използването на неподходящи разтвори или закупуването им без рецепта. В тежки случаи могат да се развият сериозни инфекции с риск за трайно увреждане на зрението“.

Проф. Оскар препоръчва контролен преглед поне веднъж годишно при липса на оплаквания. При деца, пациенти със сухо око или при използване на специализирани лещи - на всеки шест месеца или според преценката на офталмолога. При болка, зачервяване или влошено зрение прегледът трябва да бъде незабавен.

Всички контактни лещи, включително цветните, са медицински изделия и подлежат на регулация съгласно европейското законодателство. Те трябва да имат СЕ маркировка, ясно обозначен производител, срок на годност и инструкции за употреба. Контролът се осъществява чрез изисквания за сертификация и проследимост на продуктите. Проблем възниква при нерегламентирана продажба онлайн или в търговски обекти без медицински контрол.

„В практиката се срещат случаи на тежки кератити и инфекции вследствие на неправилна употреба или закупуване на лещи без консултация със специалист. При продължително носене на контактни лещи, а в практиката съм попадал на пациенти, които не са сваляли лещите в продължение на седмици, могат да се развият сериозни и рефрактерни на лечение инфекции и на роговицата. Особено рискови са цветните лещи, използвани с козметична цел, без обучение за правилна поддръжка. На пазара съществуват продукти със съмнително качество и произход, най-често предлагани онлайн. Пациентите трябва да купуват лещи само след очен преглед и от лицензирани оптики, като избягват споделяне или използване на лещи без рецепта“, допълни той.

Според него няма строго определена възраст - водещи са зрелостта на детето и наличието на медицинска индикация. При определени състояния като вродена катаракта, анизометропия или висок астигматизъм лещи могат да се използват още в ранна възраст под строг лекарски контрол. При контрол на прогресиращо късогледство също намират приложение. При липса на медицинска необходимост обикновено се препоръчват след 10 – 12-годишна възраст, ако детето е достатъчно отговорно и под родителски контрол. В практиката съм изписвал контактни лещи и на деца под 10-годишна възраст, но в тези случаи детето трябва да иска и може да поставя и сваля лещите, а родителите да супервизират процеса и да алармират в случай на нужда.

д-р Александър Оскар завежда очната клиника на Александровска болница и Катедрата по офталмология на Медицински университет – София. Председател е на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика. Председател е на експертния съвет по очни болести към Министерството на здравеопазването. Специализирал е в САЩ и Израел.