Дигиталните устройства и детското зрение: нарастващ риск с обратими последици при навременна намеса

В следващите редове споделяме историята на едно дете с внезапно настъпило зрително нарушение, случай, който ясно илюстрира рисковете от прекомерната употреба на екрани. За него разказа проф. д-р Александър Оскар, д.м., ръководител на Kатедра по Офталмология, Медицински университет, София , началник на Клиника по Очни болести, УМБАЛ „Александровска“, София, Председател на БДДНО.

8-годишно дете се оплаква от остра загуба на зрение след дълъг 12-часов полет със самолет. „Интересното е, че преди да го видя, детето вече е било консултирано в друго лечебно заведение от детски очен лекар, който също установява високостепенно късогледство. След циклоплегия (разширение на зениците с 1% разтвор на Циклопентолат) късогледството изчезва напълно и родителите са успокоени. Още на следващия ден обаче симптомите се връщат и детето започва отново да се оплаква със същите прояви“, споделя проф. Оскар.

При прегледа той установява зрение едва около 5% с всяко око - както за близо, така и за далече, както и високостепенно късогледство (над -8.00 диоптъра и на двете очи), което по данни на родителите не е съществувало преди. Допълнително установява и лекостепенно кривене на очите към носа. След трикратно накапване на 1% Циклопентолат през 15 минути и изчакване още 40 минути след последното накапване, високостепенното късогледство отново изчезна напълно. Оказва се, че детето е прекарало по-голямата част от полета, гледайки от близко разстояние екрана на монитора, което е довело до изразен и рецидивиращ спазъм на акомодацията (т.нар. псевдомиопия).

Лечението в подобни случаи включва ограничаване на близкото зрително натоварване, редовни почивки при работа наблизо и при необходимост носене на очила с малък плюс диоптър. „Случаят е много поучителен и показва колко важно е родителите да бъдат внимателни и да не допускат децата да прекаляват с екраните. Дори продължително гледане отблизо, особено без почивки, може да доведе до сериозни зрителни проблеми. Този случай е напомняне, че понякога привидно драматичната клинична картина може да има напълно обратима причина, стига тя да бъде разпозната навреме. А още по-важно е, че акомодативният спазъм може да рецидивира бързо, ако причината не бъде отстранена“, допълва проф. Оскар.

А след публикуването на клиничния много родители попитаха: Възможно ли е мобилните телефони да причинят кривогледство?

Ето и отговора на проф. Оскар: „Отговорът е да, като това се среща все по-често. Продължителното зрително натоварване на близка дистанция, особено при продължително използване на мобилни устройства, може да доведе до отклонение на едното око към носа (есотропия). Причината е претоварване на акомодацията, което стимулира прекомерна конвергенция“.

По думите му в подобни случаи е изключително важно да се направи консултация със специалист, тъй като отклонението на окото към носа невинаги се дължи на нарушен мускулен баланс на външните очни мускули. Понякога то може да бъде резултат от пареза на външния прав очен мускул и да е израз на сериозно неврологично заболяване, изискващо своевременна диагностика. След потвърждаване на диагнозата за непаралитично кривогледство е важно лечението да започне навреме. То включва ограничаване на употребата на мобилни и дигитални устройства, както и носене на очила с правилна оптична корекция.

В повечето случаи тези форми на кривогледство не налагат оперативно лечение. Обикновено са достатъчни подходяща оптична корекция и редовно проследяване от офталмолог. Ранното разпознаване и навременните мерки са ключови за добрия изход и възстановяването на зрителния баланс.

„Този случай, както и предходният, при който прекомерната употреба на екрани води до спазъм на акомодацията, ясно показват влиянието на неправилната употреба на съвременните технологии върху детското зрение. Не на последно място, прекомерната употреба на дигитални устройства може да доведе и до промени в нервно-психичното развитие на децата. Децата започват трудно да се концентрират и задържат вниманието си, стават по-раздразнителни и импулсивни, проявяват агресивно поведение и често изпитват затруднения в общуването със своите връстници“, подчерта специалистът.

Нарушава се и сънят, което допълнително влошава когнитивните функции, настроението и цялостното им развитие. Липсата на достатъчно време за игра, движение и директен социален контакт ограничава изграждането на важни умения като самоконтрол, емпатия и адаптивност.

Затова е от съществено значение родителите да поставят ясни граници в използването на дигитални устройства и да насърчават балансиран начин на живот, включващ физическа активност, игри на открито и пълноценна комуникация.