Скъпи колеги и приятели,
🌞 Проф. д-р Силвия Чернинкова, д.м.н., ръководител направление Невроофталмология към Българското дружество по Невроофталмология, Детска офталмология и Офтамогенетика представи темата ,,Клинико-генетични проучвания на ретинални дистрофии при български родословия”. Със съдействието на специалисти в областта на невроофталмологията и генетици от България и Великобритания, по Национална програма ,, Геномика” - МОН са проучени и описани 4 големи фамилии с наследствени ретинални дистрофии: 🏠- Фамилия с Автозомно доминантен пигментен ретинит от гр. София 🏠- Фамилия с X-свързан ПР oт гр. Пещера 🏠- Фамилия с X-свързан ПР от с. Елешница, Благоевград 🏠- Фамилия с автозомно- рецисивна кон-род дистрофия от с. Зоница, Сандански
📍 При първата фамилия с АДПР от гр.София са открити 9 болни (4мъже и 5жени на възраст 12-48г.), от които 6 клинично симптоматични и 3 клинично асимптомни. Оплакванията включвали затруднено зрение и блъскане в предметите на тъмно. От компютърната периметрия- силно концентрично стеснено зрително поле със съхранена централна зона до 10-20градуса(,,тунеловидно зрение”). Огледът на очните дъна показал типично стеснение на ретиналните кръвоносни съдове до нишковидност, атрофия на ретиналния пигментен епител, хороидална склероза, пръснати в средната периферия пигментни струпвания, някои с характер на ”костни клетки” ”восъчна” бледавост на оптичния диск. ЕРГ при клинично проявените болни с adRP - 50- 60 µV до угаснала с изчерпване на биоелектричната активност. При директното секвениране на гена PRPF31 е идентифицирана нова сплайсинг мутация в хетерозиготно състояние IVS6-1G>Т. 📍 При втората фамилия с X-свързан ПР от гр. Пещера са намерени 22-ма пациенти(14мъже и 8 жени, на възраст 22-78г.) с клинични и електрофизиологични данни за ПР. Наблюдава се изразен клиничен полиморфизъм, свързан с пола. При 14-те мъже е налице по-ранно начало на симптомите и достигане на практическа слепота към 30-35г.в. При всички болни мъже е установена зрителна острота под 0.04 и се наблюдавали типични за ПР находки в очното дъно: силно стеснени ретинални кръвоносни съдове до нишковидност, тежка дифузна атрофия на пигментния ретинален епител, прозираща хориоидея със склеротично променени хориоидални съдове, груби пигментни струпвания, ”восъчна” бледост на папилата на зрителния нерв. При жените с ПР в същата фамилия е установена много по-дискретна и лека симптоматика:значително по-късно начало на оплакванията(20-30г.в.) и по-бавна прогресия на заболяването. Зрителната острота варирала от 0.08 до 0.6. Офталмоскопската находка показвала дифузна дискретна интраретинална пигментация, без оформяне на отделни пигментни струпвания, без данни за оптична атрофия. Установената генна мутация е микроделеция в екзон ORF15 на RPGR гена (c.ORF15+652_653delAG) и е описана като предизвикваща X- свързан RP ( № AF286472 в GenBank ) (Vervoort et al., 2000) 📍 При фамилията с Х-свързан ПР от с.Елешница са описани двама болни- майка и син. При 15-годишния пациент от мъжки пол се наблюдавала зрителна острота 0.4 за всяко око, двустранно тунеловидно зрение и типични находки в очното дъно, а при майката- визус 0.1, стеснени ретинални съдове, пигментни струпвания, оптична атрофия. Доказана е микроделеция на екзона ORF15 на RPGR гена (c.2405_2406delAG) при сина и в хетерозиготно състояние-при майката. Находките при тази фамилия демонстрират, че една и съща мутация, причиняваща Х-свързан пигментен ретинит може да се асоциира с различна тежест на симптоматиката при засегнатите индивиди от женски пол, а допълнителен ген може да модулира експресията на болестта при носителите на мутацията.
📍 При фамилията с автозомно-рецесивна кон-род дистрофия от с. Зорница са открити 7болни (5мъже и 2жени, на възраст 23-64г.). При 2-ма от тях се наблюдавала задна субкапсуларна катаракта. В очните дъна- атрофия на РПЕ в макулната област, а при по-напреднал дистрофичен процес- пръснати пигментации в заден полюс, хориоидална склероза, оптична атрофия. Установена е хомозиготна мутация в гена ABCA4-c.5917delG (p.Val1973Terfs), отговорен за АР дистрофии на ретината.
❗️Проучването на четирите големи български фамилии, генетично обременени с наследствени ретинални дистрофии обогатява изключително много знанията ни за начина на унаследяване, клиничната хетерогенност и генетичния профил при тези заболявания в България.
Comments